.RU

Еон. Изследвания върху символиката на цялостната личност Карл Гюстав Юнг Предговор - старонка 23


410 Битие 1:7

411 Йоан 4:10

412 Магнитът

413 Elenchos, V, 9, 18 f.

414 Йоан (10:9): „Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси..."

415 Дали това не се отнася за онези, които са затворили очи за света?

416 Сравнението с нафтата се среща и у последователите на Василид (Elenchos, VII, 24, 6 f.). Там то се отнася за сина на върховния архонт, който подхваща „мисълта за блажената синовна връзка". Тук изложението на Иполит изглежда малко объркано

417 Тук следват още сравнения, и то, забележете, същите, както след цитирания no-горе пасаж (Elenchos, V, 9, 19).

418 Elenchos, V, 17, 8 ff.

419 „И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий."

420 Тук, както и на предишните места за магнита в Elenchos, отново се споменават електронът и чайката, като се набляга на центъра (kentron) на птицата

421 Elenchos, V, 21, 8. В алхимията светлинният лъч (radius) играе аналогична роля. Dorneus (Theatr. chem., 1602, I, p. 276) говори за „невидимите лъчи на небето, които се събират в центъра на земята" и там, по думите на М. Maier (Symbola aureae mensae, 1617, p. 377), светят с „божествена светлина, подобно гранат". Чудотворната материя се извлича от „лъча" и представлява неговата „сянка" (umbra), както се казва в Tractatus aureus Hermetis (De arte chemica, 1566, p. 15). Aqua permanens се извлича от слънчевите и лунните лъчи с помощта на магнита (Mylius, Philosophia reformata, 1622 , p. 314) или слънчевите лъчи се съединяват в „сребърната вода" (Amelia occulta, в: Theatr. chem., 1613, IV, p. 563).

422 „И затова върховната сила, виждайки своята стабилност в Бога, я предава на най-нисшите, за да могат да разграничават добро и зло. В този съюз живеел Адам и докато съюзът траел, той притежавал силата на всички по-нисши създания в своята най-висша сила. Както когато магнитът упражнява силата си върху иглата и я привлича към себе си, иглата получава достатъчно сила, за да я предаде на всички игли под нея, които тя издига и привлича към магнита." (Ed. Pfeiffer, XL: Von der ubervart der Gotheit, Leipzig, 1845/57, p. 496 f.)

423 Вж. Psychologie und Alchemie [Paragr. 127 ff. [GW 12, 1972]; Gestaltungen des Unbewussten [GW 9/1, 1976].

424 Panarium XXXI, Kp. V

425 [„Бащата, който е лишен от съзнание и субстанция, не е нито мъжки, нито женски."] Elenchos, VI, 42, 4 (Quispel, Notesur „Basilide", p. 115).

426 Vulgata versio - латински превод на Библията, утвърден на Тридентския църковен събор през 1546 г. - Б. ред.

427 Деяния 17:30

428 Вж. Hermetica, I, lib. IV, 3 f. (ed. Scott), където е описан съдът, пълен с разум, който Бог изпратил на земята. Хората, чието сърце жадувало съзнание (gnorizousa epi ti gegonas), можели да се потопят в съда (baptizein) и така да придобият разум. В lib. I, 21 се казва: „Бог рече: Изпълненият с разум (ennous) човек трябва да познае сам себе си."

429 Също и metanoeite („покайте се") на Кръстителя (Матей 3:2)

430 Вж. „to tes agnoias hamartema", „грехът на неосъзнатостта" у Климент Римски (Horn., XIX, ср. XXII отнасящо се за слепия по рождение (Йоан 9:1).

431 Polyhistor symbolicus, 1623, p. 348: „Бог, по-рано бог на отмъщението, който всявал хаос в света с гръм и мълнии, се успокоил в скута, не, в утробата на една девица и бил пленен от любовта."

432 Die Gestalt des Satans im Alten Testament, в: Symbolik des Geistes

433 Из Rgveda, 10, 129, B: Deussen, Allgemeine Geschichte der Philosophie, Leipzig, 1906/15.

434 Последното е спорно. Учителят казва: „Богът в божеството е духовна субстанция, така непроницаема, че никой не може да каже, че тя не съществува (niht ens). Да се каже, че е нещо, би било повече лъжа, отколкото истина." (Pfeiffer II, p. 268, 24 ff.)

435 „Към нея няма път, тя е отвъд всички пътища." (Pfeiffer II, 288, 24 f.)

436 „... че той се хвърля в незнанието, което е Бог", 1. с. II, 496, 21. Вж. no-горе за agnosia на божеството.

437 Краят иа проповедта „Renovamini autem spiritu" (Еф. 4:23). L. c, p. 320, 27 ff.

438 Колкото и да е странно, някои хора смятат за моя слабост това, че се Въздържам от метафизични преценки. Съвестта на учения не му позволява да твърди неща, чиято вероятност не може да докаже или поне да покаже като вероятни. Няма случай някое твърдение да е предизвикало появата на съответното нещо в живота. „Каквото Той каже, става" е привилегия единствено и само на Бога.

439 В системата на Барбело-гнозиса (1. с, 29, 4) еквивалент на София е, която „потъва в по-долните сфери". Името й означава „носеща товар" или „сладострастна". Последното значение е по-вероятно, защото тази гностическа секта е вярвала, че може отново да събере Барбело с изгубената в света пневма посредством сексуалния акт. У Симон Маг Елена, meter (майката) и ennoia (мъдростта), е тази, която „слиза в по-долните сфери... и създава тамошните сили, ангели и небесен свод". Силите на долния свят я задържат принудително (Irenaeus, I, 29, 1-4). Нейно съответствие е много по-късната алхимична представа за „anima in compedibus (душата в окови) (Dorneus, Speculativa philosophia, в: Theatr. chem., 1602,I,p. 298; Philosophia chemica, 1. c, p. 497; Mylius, Philosophia reformata, 1622, p. 262; Rosarium philosophorum, &:Art. aurif., 1593, II,p. Ϊ84; Platonis liber quartorum, в: Theatr. chem., 1622, V, p. 185 f.; Blasius Vigenerus, De igne et sale, в: Theatr. chem., 1661, VI, p. 19). Идеята идва от гръцката алхимия и се среща у Zosimos [Berthelot], Alch. grecs, III, XLIX, 7, преведено в Psychologie und Alchemie [Paragr. 456 f.]. В Liber quartorum тя е от сабейски произход. (Вж. цитата у Chwohlsohn, Die Ssabier und der Ssabismus, II, 1856, p. 494: „Веднъж обърнала се към материята, душата се влюбила в нея и изгаряйки от желание да изпита телесна наслада, вече не искала да се отдели от нея. Така се родил светът.") У валентинианците София Ахамот е Осмицата. В Pistis Sophia тя е дъщерята на Барбело. Заблудена от измамната светлина на демона Аутадес, тя попада в плен на хаоса. Иреней (I, 5, 2) нарича демиурга Седмица, а Ахамот - Осмица. В I, 7, 2 той казва, че Спасителят е съставен от четири неща като повторение на първата Четворка. Отражение на Четворката са и четирите елемента (I, 17, 1), както и четирите светлини около автогенезиса на Барбело-гнозиса (I, 29, 2).

440 Тук става дума за интеграцията на цялостната личност, за която се загатва с подобни думи и в споменатия по-горе богомилски документ за дявола като създател на света. Той също намира онова, което му е „присъщо".

441 Матей (7:14): „Защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота."

442 Наричан още Калипас - „с хубави деца" или „хубавото дете". Elenchos, V, 7, 4.

443 Според Хипократ едно момче на седем години е половин баща. Elenchos, V, 7, 21.

444 Archegonos е родоначалникът.

445 С изрично позоваване на Матей (19:17): „Никой не е благ освен един Бог."

446 От друга страна, не мога да се освободя от впечатлението, че понякога сънищата по странен начин изопачават нещата. Може би това е навело Фройд на странното предположение, че сънищата скриват и изопачават по „морални" подбуди. Но това схващане противоречи на факта, че те често правят тъкмо обратното, поради което аз съм по-склонен да се присъединя към разбирането на алхимиците, че Меркурий (несъзнаваният Нус) е шут.

447 Това не се отнася за фройдовия „психоаналитичен" метод, който отхвърля представеното съдържание на съня като „фасада", защото, изхождайки от психопатологията на хистерията, предполага, че мотивът на съня са неприемливи желания. Това, че сънят, също както и съзнанието, има нагонна основа, няма връзка нито със смисъла на съновиденията, нито с този на съзнаваните съдържания, защото и в двата случая същественото е какво психиката е направила от инстинктивния импулс. Забележителността на Партенона се състои не в това, че е направен от камък или че е построен заради амбицията на атиняните, а в това, че е Партенонът

448 Това отговаря на същността му на Логос и второ лице в Троицата.

449 Макар че това схващане се отхвърля от църквата

450 Тук са съчетани три различни значения на Христос. Подобни сливания са характерни не само за гностическото мислене, а и изобщо за образите на несъзнаваното

451 S. Gregorius Magnus, Expositiones in librum 1 Regum, lib. I, cap. I: „Защото Бог и човекът са един Христос... Това, че тoй е един, показва, че е несравним." В съответствие с духа на епохата, неговата несравнимост или уникалност се обяснява с „excellentia virtutis" (възвишената добродетелност). Но тя е значима сама по себе си

452 В българския превод вместо „гърди" е „милувки". - Б. пр

453 „Той й поднесе розовите си (!) устни за целувка." Libergratiae spiritualis etc. Beatae Melhildis Virginis, 1522

454 S. Gregorius Magnus, Patr. Lai. T. LXXIX, col. 23. Вж. Йеремия (31:22): „Жена ще спаси мъжа."

455 L. с, fol. А, VII г°. Четворността се отнася за Четвероевангелието.

456 Например между Зевс и Хера на „хълма Гаргарос" (Илиада, XIV и нататък).

457 Според древноегипетските представи Бог е едновременно „баща и майка", той „опложда и ражда сам себе си" (1. с, р. 97). Индийският Праджапати се съвкуплява с отделената от него женска половина.

458 Budge, The Gods of the Egyptians, 1904, I, p. 310 f.

459 За тази идея съм задължен от един доклад за архетипните основи на Кеплеровата астрономия, изнесен в нашия Цюрихски кръг от проф. Wolfgang Pauli.

460 [Фауст, I част, Кабинетът.] (Превод Кр. Станишев.)

461 Тук текстът цитира Одисеята XXIV, 2. (Превод – Георги Батаклиев - бел. ред.)

462 Даниил (2:34): „Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила." Става дума за камъка, който разбива железните и глинени нозе на истукана

463 Има се предвид „lethargia" - състояние на сън и забрава като това на мъртвите. „Вътрешният човек" е затворен и погребан в телесния човек. Той е „душата в окови" или „в затвора на тялото", както казват алхимиците. „Lethe" съответства на съвременното понятие „несъзнавано".

464 Ancoralus, Leipzig, 1915, 40. Вж. Даниил (2:35): „А камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя."

465 Вж. Пс. 81, 6. На него се позовават Лука 6:35 и Йоан 10:34

466 Йотор = Йетро, жрец на Мидиам и тъст на Мойсей

467 Жената на Мойсей

468 Това вероятно е алюзия за пневматичната природа на „потомството" на Мойсей, тъй като - според Elenchos, V, 7,41 - Египет е тялото.

469 Вж. студията на Marie-Louise von Franz, Die Passio Perpetuae. Versuch einer psychologischen Deutung, Zuerich, 1951.

470 [Elenchos, V, 8, 4 (p. 89).] Тези думи се съдържат в староеврейския вариант на Книга на пророк Исая 28:10, където

описват какво хората „с мънкащи уста и на чужди език ще говорят към тоя народ". Преводът е: „Защото всичко е заповед върху заповед, заповед върху заповед, правило върху правило, правило върху правило, тук малко и там малко."

471 Битие 44:5

472 Roscher, Lexikon der griechischen und roemischen Mythologie, s. v. „Kureten", 1608, 45

473 L. c, Kol. 1607, 52. Слизането от мозъка може би е алюзия за древната представа, че спермата слиза в гениталиите от главата през гръбначния стълб

474 Symbolik des Geistes [Paragr. 278] [GW 13, 1978].

475 Roscher, 1. c, s. v. „Korybos", Kol. 1392, 47, където с даден пълният текст

476 Алхимиците са го формулирали много сполучливо: „Perfectum поп perficitur" (Съвършеното не е завършено).

477 Elenchos, V, 8, 22 описва pneumatikoi като „надарени с разум, съвършени хора"; вижда се, че притежанието на anima ratiohalis (разумна душа) е онова, което прави „духовния" човек.

478 Elenchos, V, 8, 21. Η. Cramer (Bibl.-theol. Woerterbuch der neutestamentlichen Graezitaet, 1915) дава като значение на teleios „цялостен, съвършен, на който ншцо не липсва, достигнал целта на предназначението си". W. Bauer (Griechisch-deutsches Woerterbuch zu den Schriften des Neuen Testaments, 1936) посочва във връзка с възрастта значе- нието „зрял, пълнолетен", а във връзка с мистериите - „посветен". J. В. Lightfood (Notes on the Epistles of St. Paul, 1895) пише (p. 173): „Τέλειοs е онова, чиито части са напълно развити, за разлика от ολόκληροs, онова, на никоя част от кое- то не липсва нищо, „напълно израслото", за разлика от νέπιοs (невръстното, детското), или παιδία (детството)." Τέλειοs е човекът, който е приел Нуса. Той притежава gnosis (познание). Вж. Ch. Guignebert: Quelques remarques stir la perfection (τελείωσιs) et ses voies dans le mystere Paulinien (Някои бележки за съвършенството и пътищата към него в Павловото тайнство) (Rev. d'hist. et de phil. rel., 1928, p. 419). J. Weiss (Das Urchristentum, 1914, p. 449) обяснява, че тъкмо „съзнанието за несъвършенството и волята за напредък са признаци на съвършенството". Той се. позовава на Epiktet (Enchiridion, 1783, 51, 1 f.), където се казва, че онзи, който е решил да прогресира (προκόπτειν), предварително е вече „съвършен".

479 За първи път се споменава в Elenchos, V, 8, 19 и 22.

480 Tractatus aureus, 1610, p. 43.

481 Публикувано през 1562 от Adam von Bodenstein (Sudhoff III, p. 249).

482 B: De causis morborum invisibilium, das ist, von den unsichtbaren krankheiten und iren ursachen, в началото на 4. книга се казва за мумията: „Всички сили на билките и дърветата се намират в мумията; не само силите на растенията, израсли от земята, но също и на водата, всички свойства на металите, всички качества на маркасита, есенцията на благородните камъни. Как да преброя всички тези неща и да ви назова с имена? Всички те са вътре в човека, ни повече, ни по-малко силни и мощни, в мумията."
2010-07-19 18:44 Читать похожую статью
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • © Помощь студентам
    Образовательные документы для студентов.